Troyan monastery

Троянският манастир “Успение Богородично” е разположен в северната част на Троянския балкан на брега на река Черни Осъм, на 10 км от град Троян и съвсем близо до село Орешак. Oснован e към края на XVI век и е най-големият старопланински манастир и трето по големина духовно средище в България (след Бачковския и Рилския манастири). Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, и два скита - "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител". В него се намира Чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица”. Манастирът е ставропигиален на Българската православна църква, т.е. той е под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в страната – Светия синод.

За ранната му история няма достатъчно данни. Не се знае съществувал ли е манастирът през Средновековието. Основавайки се на по-късни сведения, някои изследователи приемат, че е основан около началото на XVII век от неизвестен монах-отшелник, построил край Осъм малката дървена църквичка „Рождество Богородично”. В един манастирски летопис е отбелязано:

„Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край.“

Предание разказва за йеромонах от Света Гора, който на път за Влашко минал оттук, носейки със себе си чудотворна Богородична икона. Научил, че в Троянската планина живее благочестив отшелник, светогорецът го потърсил и двамата прекарали известно време заедно в постнически подвизи. Народ от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона и видели много чудеса. Като дошло време да продължи пътя си, още не излязъл от двора, конят му се спънал и паднал. Духовникът отложил пътуването си, но когато пак потеглил на път, пред портите конят му отново рухнал на земята. В това той видял Божи знак, разбирайки, че иконата не желае да напусне мястото. Отшелникът го поканил да остане, за да служат заедно на Бога, но светогорският монах предпочел да е далеч от турския произвол. Той се простил с иконата и своя домакин и отпътувал само с Бог в сърцето си. Към троянския отшелник скоро се присъединили още неколцина братя, построили за Богородичната икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците растял, скоро и за тях изградили килии и така възникнал Троянският манастир. Славата на чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица се разнесла надлъж и нашир, защото дарявала изцеление не само на вярващите християни, а и на турците, идващи със смирение и надежда.

Троянският манастир бързо се разраства. Много скоро са издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго, обаче, манастирът е поруган от турска банда, а игуменът е посечен.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е дълга поредица от погроми и ограбвания от страна на поробителите. Манастирът е устоял благодарение на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви балканджии на околните селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. През цялото си съществуване Троянският манастир е бил местно средище на духовност, просвета и грамотност. Монасите от манастира винаги са поддържали връзка с народа, подкрепяли са неговата жажда за духовна и политическа свобода.

Тук са намирали убежище и народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята родолюбива дейност зад стените му се е подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Тук той основава първия в страната монашески революционен комитет. При избухването на Априлското въстание в манастира е организиран команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са обсъждани революционните дела. По време на Руско-Турската освободителна война комплексът е трансформиран в лазарет за руските войници.

Друг архитектурен паметник в обителта е издигнатата през 1865г. кулата-камбанария, чиито стени отвън били покрити с декоративно-монументална живопис. Тук първият троянски зограф Печо х. Найденов изписва невиждани дотогава орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници. Заслужава да бъде видян и параклисът ,,Голгота‘‘, който се намира на първия й етаж. Той е обновен и украсен с много популярната през Първото и Второто българско царство мозаечна техника, която е почти не се употребява в наши дни.

Със своите архитектура, дърворезба, художествена украса, икони, стенописи Троянският манастир оказва влияние върху развитието на занаятите в Троянския край – грънчарство и резбарство. Освен като религиозно-просветно и бунтовно огнище, манастирът е известен и с развито си животновъдство и земеделие, особено овощарството, където се откроява сливовата култура. Братята монаси произвеждали сливова ракия със завидно качество, която е удостоена с бронзов медал и диплом на изложба в Белгия през 1894г.

Когато през първата половина на XVIII век манастирът се разраства и замогва икономически, в него започва да функционира и килийно училище. През 1869 г. то прераства в светско и в него учели деца от близките села. Троянският манастир става огнище на българската просвета и книжнина.

В началото на XIX век манастирът е вече доста голям. Жилищните сгради, обграждали двора, са изградени от дърво във възрожденски стил. Те са двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл има жилищно-отбранителна кула.

Най-значителният културен паметник в Троянската обител е църквата „Успение Богородично“. Разположена в южния двор, сред двуетажни и триетажни еркерни жилищни сгради, тя представлява колоритеният архитектурен център на ансамбъла. За първоначалния й вид и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839 г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

За изографисването на новопостроената църква през 1847г. е поканен известният възрожденски художник Захарий Зограф. Негови са стенописите по вътрешните стени на храма - с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. Той оставя на северната вътрешна стена ктиторски портрети и своя автопортрет, а върху северната външна стена – композицията „Колело на живота”.

Днес в манастирската църква „Св. Богородица“ се намира гробът на предишния български патриарх Максим (1914-2012). По изрично негово желание, той е погребан в любимата си Троянска обител, където са преминали послушническите му години.

Освен интересна архитектура и ценни стенописи, Троянският манастир предлага и впечатляваща музейна колекция, където могат да бъдат видени и много предмети на приложните изкуства и занаятите, ценни книжовни паметници и дори пафти, подарени от Райна Княгиня. Могат да бъдат посетени стаята на Цар Борис III и троянска битова стая, съхранила атмосфера отпреди 140 години.

На храмовия празник на манастира - Успение Богородично (15 август), към него се стичат хиляди поклонници от страната и чужбина. Тогава край стените му се провежда и занаятчийски панаир с над 150-годишна история. До там има удобен автобусен транспорт на всеки час. Входът за посетители е безплатен, като има и възможност за отсядане в самия манастир.