Рабишкото езеро
Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. То се намира в непосредствена близост до пещера Магурата. Площта на езерото е 3.25м2, дължината – до 1.4км, а дълбочината му е до 10 – 15м. Дъното на езерото е изградено от водонепропускливи геоложки породи, които се редуват от долу нагоре в следната последователност – мергели, пясъчници и глини, покрити най-отгоре с тиня. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно – събраните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. Въпреки това вкусът на водата в езерото е сладък, без никакъв дъх, а цветът е бистър. Температурата на водата в езерото се изменя рязко, като в горните слоеве водите са топли, а в дълбочина стават ледени. Въпреки че местните определят езерото като чудесно място за плуване, трябва да се внимава изключително много заради рязката температурна инверсия на водата!
От западната страна на езерото е изградена язовирна стена с височина 12.85м, което превръща естественото езеро в язовир. Езерото е чудесно място за риболов, в него има шаран, толстолоб, бял амур, сом, лин, червеноперка, кракуда, костур. Покрай езерото има много приятни места за нощуване на палатки.

Според легендите в региона Рабишкото езеро е обитавано от странна твар – чудовище с глава на бик, но без рога, крака като плавници на тюлен и хриле на риба. Чудовището гальовно е наричано от местните Раби и според легендата е дете на змей, който е бил затрупан при срутване в една от залите на пещера Магурата (залата е Срутището и Вие вече вероятно бяхте в нея). Според легендата Раби е страдал за смъртта на баща си и от скръб е потърсил друго място за живеене. Излизайки от изхода на пещерата е достигнал до езерото, което се е превърнало в нов дом за него. От както чудовището заживяло в езерото, нощем се разнасял страшен рев и Рави излизал да ловува едри домашни животни. За да омилостивят звяра, местните хора всяка година му оставяли кървав данък – най-красивата девойка от селото.
И до ден днешен в мъгливо време от езерото се чува силен рев, който според местните идва именно от чудовището. Обяснение за тези силни звуци, които идват от езерото и наподобяват мучене на бик, може да се потърси и в присъствието на нощни птици от семейство чаплови, наречени Голям воден бик. Тези прелетни птици долитат в района през март, а през септември отново поемат към топлите страни. През размножителния си период мъжките птици издават силни звуци, които напомнят мучене на бик.
