Pomorie Tomb – Balkans Spirit

Поморийска гробница

Поморийската антична куполна гробница "Кухата могила" е една от най-големите по нашите земи. Известна е като Тракийската куполна гробница край Поморие или просто Поморийската гробница, но не е съвсем ясно нито дали наистина е тракийска, нито пък дали изобщо е гробница. Тъй като нашите предшественици от онова време не са оставили писано слово, имаме само богатото им материално наследство, но то поставя повече въпроси, отколкото дава отговори.

Това е най-голямото открито досега подмогилно съоръжение в България и представлява култов комплекс, разположен под елипсовидна могила с внушителен диаметър. Съставен е от дълъг входен коридор (дромос), две странични преддверия и цилиндрична камера с куха колона по средата, излизаща над повърхността на могилата и покрита със свод. Смята се, обаче, че преди време тя е била открита отгоре. В стените на основната камера има разположени няколко ниши.

Едва ли сте виждали тракийска могила с подобни размери, с толкова пространство във вътрешността и толкова интересна и причудлива конструкция. Те са необичайни за тракийските гробници, но не и необяснимо, тъй като строителството им практически е спряло през III в. пр. Христа, след разпада на Македонската империя. А Поморийската гробница е доста по-късно творение, датирано II-IV в.

Тази гробница видимо се различава от обичайните тракийски гробници. Архитектурата й – с централна колона и купол, както и начинът на изграждане предизвиква любопитство, защото са подобни на римското строителство от този период. Свод от такъв тип, носен от колона, е архитектурно решение, което се появява за първи път в Рим в самия край на ІІІ и първото десетилетие на ІV век. Също така, в съоръжението не е намерена специалната погребална камера, типична за останалите тракийски гробници. В кухата колона във вътрешността има следи от вита стълба, явно позволяваща изкачване до върха ѝ. Следите от врати в дромоса и преддверията ясно говорят, че съоръжението ползвано многократно и е затваряно с резе отвътре. Според специалистите, храмът има архитектура на римски мавзолей (хероон). Известни са мавзолеи от подобен тип в Италия. Но оформлението като могила го свързва съвсем директно с траките.

При съвременното разкриване на съоръжението, във вътрешността не са намерени никакви артефакти, затова цялата информация е извлечена от конструкцията му. Датирана е към II-III век – времето на римската епоха по тези земи. Подобно на другите тракийски гробници от по-ранните епохи, и в тази се влиза през дромос – дълъг и тесен коридор, в случая 22 метра. В началото му, от двете страни, има разкрити останки от две помещения, които, изглежда, са се затваряли с малки врати. Те може да са служели за оставяне на дарове или пък да са били място за нощуване на поклонници или жреци.

Дромосът води към просторната основна зала на гробницата – с диаметър около 11 метра, в средата с куха колона с диаметър около 1,20 метра. Конструкцията е с пластове плоски тухли и варовикови блокове, като именно тази строителната техника и прецизната изработка навеждат на идеята, че сградата е издигната не по-рано от края на II век. В кръглото помещение има няколко ниши, в които вероятно са били поставяни урни и ритуални предмети. По вътрешността на купола личат следи от стенописи, което подсказва, че може би някога храмът е бил изписан. Освен това в храма и наоколо не са намерени никакви артефакти, които да разкажат повече за нейната история или за нейното предназначение. Цялата гробница е затрупана с пръст и оформена като могила. Години наред е била известна сред местните като Кухата могила.