Nesebar – Balkans Spirit

Несебър

Несебър се намира в тесен провлак на Черноморското крайбрежие в най-северната част на Бургаска област. Негов съсед на север е най-големият български черноморски курорт Слънчев бряг. Полуостровът на Несебър – древният град Месамбрия Понтика, наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера.

Старите траки го наричат Мелсамбрия – град на Мелса. Тракийската дума за „град“ е брия, а мена или мелса, вероятно е по името на легендарния основател на селището. От друга страна, старобългарската дума мена означава „размяна“, което подсказва значението „търговски град”, както всъщност е известен Месамбрия в древността. Градът има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.

Според данни от древността легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от тракийски произход.

Когато през I век градът е завзет от римляните, запазва непокътнати своите крепостни стени и големи обществени сгради и става част от Римската империя. Наречен е Месемврия. След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия, се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. Месемврия става вилна зона на Константинопол. Строят се нови християнски храмове – базилики, водоснабдителна система и градски терми. Централната църква носи името на св. София, така както е и в Константинопол. Градът е бил митрополия до 1700 г

Месемврия се преименува на Несебър през 1930 г. Обявен е за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Градът е един от 100-те национални туристически обекта и обект на ЮНЕСКО по три показателя:

- местоположението му в тесен провлак;

- многото добре запазени или възстановени средновековни църкви;

- архитектурата на къщите и цялостната атмосферата на града.

Папа Йоан XXIII (роден като Анджело Джузепе Ронкали) е нунций на Ватикана в България между 1925 и 1935г. На 30 ноември 1934 г. е назначен за Апостолически делегат за Турция и Гърция и титулярен архиепископ за Месемврия. Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия. С негова помощ в Несебър е открита първата трапезария. През октомври 1935 г. води поклонническо пътуване на български католици в Рим, които представя на Папа Пий XI.

Част от Архитектурно-историческия резерват на града са църквите му, най-забележителните от които са:

„Света София“, известна като Старата митрополия, е православна църква от IV век, от която има само развалини. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и изографисана. Целият под е бил покрит с мозайка от разноцветни камъчета. Запазен е мраморен блок, върху който е вдълбан стих от старозаветен псалм. Падналата мазилка открива прочувствено послание към бъдните поколения: „И викът ми нека стигне до теб!“. Намира се в непосредствена близост до стария фонтан на Несебър и за да се ориентирате, потърсете в Гугъл мапс „Света София Несебър“.

„Свети Стефан“, наричана също Новата митрополия, е православна църква от Х век. Първоначално църквата е посветена на Богородица и затова тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка. Когато в източната част на града потъва църквата Св. Стефан, решават да я осветят като Св. Стефан Реставрирана. В близост до „Света София“, на ул. „Рибарска“.

„Христос Пантократор“ (Вседържател) е православна църква от XIII век и е една от най-впечатляващите и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи. Църквата не функционира и се използва като художествена галерия. Разположена е в центъра на Стария град.

„Света Богородица Елеуса“ (Умиление) е късноантична православна църква от първата половина на V век. В историческите извори тя се споменава до XIV век, когато е била част от манастирски комплекс. Сега църквата е консервирана и отчасти реставрирана. Разположена е към края на полуострова и за да се ориентирате потърсете в Гугъл мапс „Света Богородица Несебър“.

Ако имате време и интерес, може да посетите и следните музеи в Несебър:

Археологически – в него е съхранена хилядолетната история на града. Представена е по модерен и атрактивен за посетителите начин в четири зали, хронологично проследяващи развитието на града през различните исторически епохи: "Месамбрия и траките", "Понтийският полис Месамбрия", "Месемврия в пределите на Рим, Византия и България", а четвъртата зала е посветена на иконното изкуство, като най-старите образци на несебърската школа са от ХIII век. Лесно ще го откриете, това е голямата сграда в началото на Стария град, пред която на тревната площ има изложени части от каменни колони и други архитектурни елементи.

Етнографски – помещава се в къщата на Москояни, в близост до църквата „Света София“ и е един от най-интересните възрожденски паметници. Тя е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане, а еспозицията показва, макар и отчасти, голямото изкуство на българката чрез изложбата "Носии и тъкани от Бургаска област". За съжаление към момента, в който подготвяхме тази иформация за Вас, музеят е временно затворен, но се надяваме, че с наближаването на летния сезон той отново ще работи за посетители.