Белоградчишките скали

Казват, че природата е най-изящният художник и най-великият творец. Едно доказателство за това се крие в далечния и малко непознат Северозапад на България – Белоградчишките скали, които с право могат да се нарекат 8-мото чудо на света.

Те обхващат огромен по квадратура регион и от векове подхранват човешката фантазия, давайки им причудливи имена. Там на едно място можете да видите Адам и Ева, монахини и дервиш, ученичка и овчарче, лъв и куче, кукувица, замък, динозаври и дори могъщата фигура на храбрия хайдут Велко, свързан с освободителното движение срещу Османската империя на българите в региона.


Някои от фигурите може да затруднят и най-смелото въображение, но пък докато търсите сред формите, може да извадите късмет и да чуете „кукането“ на Кукувицата, когато вятърът задуха.

В района от високо може да се наблюдава безкрайна панорама от зъбери, и пропасти, поляни и долчинки със звънливи ручейчета, а в далечината са открояват величествените очертания на Стара планина. Флората около скалите включва много ендемитни за Балканите видове (видове, които живеят само в тази територия), които са записани в Червената книга на България, a фауната е представена от благороден елен, сърна, вълк, глиган, сънливец, скален орел, малък лешояд, черен щъркел, бухал и много други.

Спиращият дъха природен феномен Белоградчишки скали е скален комплекс с дължина около 30 км и ширина 6-7 км в Западния Предбалкан. Простира се от запад на изток от връх Ведерник, около град Белоградчик, до селата Боровица и Белотинци.

Изумителните скални образувания са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Великолепният им червеникав им оттенък се дължи на железните съединения в тях. Те са разнообразни по форма и големина естествени скални творби, издигащи се на повече от 100 м височина, и се разделят на няколко групи.

Първата група скали е буквално около самия град Белоградчик. Наименованията на най-емблематичните са Конника, Мадоната, Монасите, Дервиша, Адам и Ева, Овчарчето, Гъбите, Лъва, Мечката, Замъка.

Друга група е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збеговете, Еркюприя и Борич. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Около Збеговете и Борич има скали с изумителни форми, уподобени от хората през вековете на маймунскии глави, гигантски сфинксове, мумии, минарета и кубета на джамии, крилати змейове...

Трета скална група се намира източно от града и обхваща скални образувания около Латинското кале и Лепенишката пещера.

Още една група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.

Последната група скали е близо доселата Гюргич и Белотинци.

Тези невероятни природни творения открай време са привличали вниманието на стари и млади, които са им давали имена според приликата им с хора и животни, сгради или предмети. За тях се разказват и чудни легенди.

Една от най-разпространените е легендата за Монасите, Конника и Мадоната с младенеца. Тя се разказва в две версии. the Monks, the Horseman and the Madonna with the holly child. It is told in two versions.

Според първата и най-популярна, живяла в стари времена девойка с невиждана хубост – Витиния, която срещнала млад овчар и двамата се влюбили. Но разтревожени от красотата й, родителите на момичето я изпратили в близкия женски манастир, за да е в безопасност. Ден и нощ плакала в килията си Витиния, страдайки безутешно за своя любим. Един ден овчарят се появил под прозореца й и й казал, че е станал монах в мъжкия манастир, който се намирал на отсрещния хълм. И така, те започнали да се виждат тайно през нощта и след около година от килията на девойката се чул бебешки плач. Разгневените монахини изгонили Витиния с детето, а навън била тежка зима. Когато научил, любимият й се метнал на кон и препуснал след нея. В този миг се извила буря, гръмотевици раздрали небето и всички се вкаменили – монахините и монасите, овчарят, който се превърнал в Конника, и Витиния с е бебето в ръце, която станала Мадоната с младенеца.

Българското 8-мо чудо на света в 8 интересни факта:

  1. 1. Преди 230 млн. години мястото е било дъно на море. След оттеглянето на водата под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии меките варовици се нагъват и приемат причудливите си форми.
  2. 2. Характерният червен цвят на скалите се дължи на корозията на желязо в тях.
  3. 3. Скалните образувания не са само около крепостта „Калето”, а се простират на площ от около 100 кв. км. Някои от тях достигат до 200 м. височина.
  4. 4. Освен известните скални форми, в района на Белоградчишките скали има и над 100 пещери.
  5. 5. Белоградчишката крепост е използвана като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир, тъй като той имал лятна резиденция на това място. Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.
  6. 6. Крепостта „Калето”е една от най-добре запазените в България. Първоначално е издигната през III век от римляните, използвали естествената недостъпност на скалите, но има хипотеза, че основите й са поставени още от траките. През вековете твърдината служи на византийци, българи и турци и функционира непрекъснато до Сръбско-българската война.
  7. 7. По върховете на чудноватите скални образувания живеят „естествени бонсаи“. Това са борове-столетници, които, макар на повече от 200-300 години, са много малки поради недостига на влага и хранителни вещества.
  1. 8. През 2007 година Белоградчишките скали достигнаха до предпоследната номинация в конкурса „Новите седем чудеса на света” измежду 261 участници. Над 6,5 млн. души от целия свят гласуваха именно за нашия скален феномен.

Заедно с Белоградчишка крепост „Калето“, Белоградчишките скали са един от 100-те национални туристически обекта. Крепостта е реставрирана и ефектно осветена през нощта. Пътят дотам е лесен и достъпен пеша или с автомобил. Самото изкачване e осигурено и обезопасено и не изизсква специална подготовка или екипировка. На място може да се наеме бинокъл. Мястото е отлично за лека, приятна и интересна семейна разходка дори с малки деца.

bg_BGBG
en_USEN bg_BGBG