Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост „Калето“ следва многовековни строителни традиции. Тя приковава вниманието не само със своята монументалност, но и с чувството за пропорция и естетическия усет на своите строители. Крепостните стени плавно следват очертанията на терена. Крепостните стени са с дебелина 2.5 м в основата си и достигат до 12 м височина. Релефната им украса включва декоративни ниши, колони, каменни корнизи, розети, палмети и соларни знаци, мраморни плочи с текстове от Корана, стилизирани изображения на животни и растения. В дъгите на входовете ефектно се редуват бял и червен камък. Двете лъвски глави-апотропеи подсилват мощта на главния портал.

Съдбата определя ключова роля на крепостта в историята на България. Тя е свързана с подвизите на хайдут Велко, с героизма и жаждата за свобода на въстанали българи, с дейността на четата на Панайот Хитов... По време на Руско-Турската освободителна война е обсадена от руски и румънски войски и по силата на сключеното примирие е предадена на съюзническите сили. А през Сръбско-Българската война укреплението удържа сръбските войски, дошли през Старопланинските проходи, и те са разбити от българите.

Белоградчишката крепост „Калето“ се намира непосредствено до град Белоградчик и от пръв поглед впечатлява с хармоничното сътрудничество между природата и човешкото творчество. Градежът на тази древна твърдина сред недостъпните и стръмни скали започва далеч преди образуването на Българската държава - още по времето на Римската империя, когато през І-ІІІ век римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват.

Могъществото и разположението на естествените каменни прегради улеснява римските архитекти при строежа, като само две от стените - северозападната и югоизточната, са изградени от човешка ръка. Грамадните скални масиви, достигащи 100 м височина, естествено завършват крепостта, служила като наблюдателница. Била е връзка между източната и западната част на империята и стратегическото местоположение било благоприятно да бъде контролиран пътят от Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата. На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление.

При разделянето на Римската империя през 395г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава. Дълго време продължава да изпълнява същите функции, докато владетел не става Иван Страцимир (1356–1396). Тогава е извършено първото голямо преустройство, което променя и статута на крепостта в отбранителен пост. Царят нарежда да бъде разширена и укрепена. Издигнати са две преградни стени от северозапад и югоизток, а заедно с това са построени висящи дървени мостове и каменни стълбища за улеснение на придвижването в нея.

В края на периода на Второто българско царство твърдината е била превзета и частично разрушена от османските войски. По-късно османците я разширили и преустроили. По времето на Османската империя в нея бил поставен гарнизон за защитата на западната част на империята и за потискане на въстанията на българите.

През 1850г. e разгромено Белоградчишкото въстание, a водачите му са изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. На това място днес се издига паметник в тяхна памет. По време на Сръбско-българската война крепостта за последно е използвана като военно съоръжение. Обявена е за архитектурно-строителен паметник през 1965г.

В Калето, освен укрепление, ще видите оформени три крепостни двора, разделени един от друг с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Общата им площ достига 10 210 кв. м. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. Тук са изградени караулни помещения с оръдейни площадки и амбразури (отвори), както и 365 бойници по крепостните стени и помещения за складове и боеприпаси. На крепостните стени и днес все още могат да се видят амбразурите за пушки и амбразури за оръдията. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения е достигал до 3000 души.

Зад стените, освен сгради, свързани с отбранителната дейност, е имало и такива със стопанска цел. Тук са работили майстори занаятчии, имало е постройки за живеене и навеси. Свободните пространства са заети с хамбар, мелници за брашно и сол, и конюшни. Нуждите за вода се задоволявали от кладенец, разположен в южната част на средния двор и две щерни, изсечени в скалата, които събирали атмосферни води.

Тунели под скалите са били пригодени за складиране на храни и боеприпаси, които да са най-полезни по време на дълги обсади. Значение за защитата на крепостта има и външния отбранителен пояс, включващ ограда от здраво вкопани в земята колове и кошове пълни с камъни и пръст. За подсилване западния сектор на фортификационното съоръжение през 1862г. е издигнато т. нар. „Сюлейманово укрепление”.

Крепостта пленява с уникалната си архитектура и богато историческо минало, а гледките на околните Белоградчишки скали спират дъха. Най-известните скални образувания са Хайдут Велко, Мадоната, Конникът, Монасите и други. Вълнуващо е и самото изкачване по многобройните стъпала до върха на крепостта, откъдето се разкриват великолепните пейзажи.

Освен историческа, тази местност е изключителна природна ценност за България. Както е ясно, крепостта е изградена сред магнетичната прелест на Белоградчишките скали, които бяха номинирани за едно от новите 7 чудеса на света и съвсем малко не достигна тази титла да стане факт. Освен всичко, цялата местност представлява красиво и спокойно кътче от българските земи. Чудесна гледка се разкрива от най-високата точка на крепостта, наречена Първата плоча. На юг са вълнистите върхове на Стара планина а на запад – островръхите Карпати.

Белоградчишка крепост, заедно със заобикалящите я скали, е един от 100-те национални туристически обекта. Реставрирана и ефектно осветена през нощта, тя определено заслужава да бъде видяна.

bg_BGBG