The "Baba vida" fortress
Крепостта „Баба Вида“ е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Тя е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Крепостта се разпростира на брега на най-големия завой на река Дунав, в североизточната част на град Видин. Тя е най-старият средновековен замък, който е запазен толкова добре до наши дни. За издръжливостта ѝ са помогнали двете оградни стени, които представляват два концентрични четириъгълника с неправилна форма. Строена първоначално като римска крепост още през ІІІ век, от нея най-добре е запазена основата на източната ъглова кула.
Легендата разказва, че някога живял велик български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (нейна столица бил едноименният български град) и Гъмза (със столица Гъмзиград, днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Гледайки неуспешните бракове на по-малките си сестри, най-възрастната - Вида, отхвърляла всички предложения за женитба и така останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.
Такава е легендата. А ето и фактите:
- Общата площ на крепостта е около 5 дка (9.5 дка със защитния ров), като ширината ѝ е около 65 м, а дължината – 80 м. Конструирана е в неправилна четириъгълна форма. Всяка страна е с дължина около 70 метра. Ъглите на замъка сочат към четирите посоки на света.
- Състои се от две стени. Вътрешната е по-висока и по-дебела и предпазва жилищната част. Тя е с 9 кули, от които 4 са ъглови. Външната е по-ниска, с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор.
- Замъкът-крепост е достъпен само от север. Там се намира входната кула. Оттам се влиза в първия вътрешен двор. Ограден е със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м., над който в миналото по дървен подвижен мост се е минавало над ров, запълнен с вода от Дунав. Сега мостът е каменен, а ровът - пресушен.
- Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. На нейното място се е издигала едноименна древноримската крепост от III век.
- Смята се, че първите строителни дейности по изграждането на средновековната крепост датират още от края на Първото българско царство, като строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ – ХІV век) се извършва и най-същественият градеж.
- Според някои сведения, през 1003 г. крепостта е претърпяла 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий ІІ, която в крайна сметка завършва благоприятно за византийците. Освен това поражение не е била завземана със сила друг път, което й донесло славата на непревземаема.
- По време на Второто българско царство, крепостта е най-важното укрепление в цяла Северозападна България. Последния български цар преди падането на България под османско владичество - Иван Срацимир, управлявал Видинското царство (1324 г. – 1397 г.), я ползвал като феодален замък. Тогава са извършени най-големите разширения и са построени много вътрешни стени и кули. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.
- Срацимировата кула е строена през XIII-XIV век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях представлява надпис „Шишман“ (предположение, изказано от Иван Велков в средата на ХХ век). Близо до тази кула е тайният изход на замъка. Тунелът на крепостта е използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. За разлика от сега, в миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм
- След Освобождението (1878 г.) достъпът до крепостта „Баба Вида“ е бил силно ограничен и дори забранен, защото обектът се използвал за военни цели.
- Първите разкопки в крепостта са от 1956 до 1962 г. и разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха. Открити са и основи на параклис от ХІІІ–ХІV век.
- „Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей. През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.
- В момента за посещение са достъпни две от кулите. Навсякъде могат да се видят предмети от бита и ежедневието от онези времена. В някои помещения са пресъздадени сцени от живота в средновековния замък. В крепостта има затвор, а в старите стаи за мъчения е запазен автентичния вид и са изложение интересни уреди за изтезания. Атрактивни са фигурите на палач и затворник, с които туристите често се снимат. На една от терасите са експонирани топове и бесило.
- Тъй като е от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България, мястото често е неотменна част от декора на редица исторически филми.
- В крепостта се намира и летният театър на град Видин, в който се провеждат концерти, театрални постановки и др.
- За спомен от крепостта могат да бъдат закупени картички, сувенири и информационни материали. Обявена е за един от 100-те национални туристически обекта. Посетете я на всяка цена!
BG 
EN